сряда, 1 октомври 2008 г.

Rob Thomas - Little Wonders Plain White T's - Hey there Delilah ♫ ♪ ♫





Такааааааааам, добра вечер all! :)


Пише ми се, и то много. Просто тия двете песнички адски ме натъжават, но в същото време адски много ме карат да искам да пиша. Хихи. Ама не знам как да започна, е както и да е, ще почна все някакси.


Почвам!!!


Един хубав слънчев ден осъзнах, че малките неща са от най, ама най-голямо значение в мимолетното ни съществуване на тази земя, като индивидите, които сме; като образите, които сме си изградили. Всеки си е сам за себе си уникат, но любовта, нежността, добротата, хубавите моменти, прекрасните неща в живота, не подминават никого. И слава богу! Представете си деня си без нито една усмивка, нито една прегръдка, била тя и от не толкова близък приятел, без нито една мила дума, без нито един малък жест на доброто у хората. Ми че то това си е живо самоубийство. Не знам за вас, ама аз не бих издържала. И знам, че много хора не оценяват малките жестове, но те също така и не оценяват това, че един ден тях просто може да ги няма вече. Едва тогава ще осъзнаят каква е била стойността на това, което са имали. Защото човека е такова животно, че се замисля над всичко, едва когато го загуби. И всеки знае това, но никой не прави нищо по въпроса. Човека винаги изисква доказателства за всичко. Винаги чака да бъде наказан, за да се стегне. Винаги чака ли, чака...вечно нещо чака, на нещо се надява. Губи се смисъла и красотата на живота, просто защото той се превръща в едно безкрайно чакане. Колко безмислено е това?!


Nevermind, та за малките неща в живота. Еми какво да ви кажа, то вие всички сте го изпитвали онова хубавото чувство, когато видите мил човек да ви се усмихне на опашката в магазина, или когато скъп приятел ви направи мъничък комплимент, било то и за нещо едва забележимо, или когато слънцето пече толкова ярко, докато вървите, че е необходимо да си затворите очите, но въпреки това усещате нежното докосване на лъчите и си мислите: "Боже, колко е приятно...". Усещали сте и аромата на дъжд, който така отчаяно искате да запечатате, но е невъзможно; забелязвали сте малките промени някъде някога си, които никой друг не би забелязал. И всякакви други такива мънички радости на живота. Но, чесно, замислялили сте се някога защо ги има, защо в повечето случаи не ги забелязвате, защо се наричат "мънички" неща, като някой значат много, и такива мити работи. Не, нали?...Предполагам, че отговора на повечето поне е "не", защото за всичките ми години съществуване и всичките ми момчета познати, непознати, приятели и не чак толкова, само едно единствено ми каза "да....замислял съм се..." и ми благодари, че съм му доверила тези мои мисли и емоции, че сме се разкрили един пред друг...забога защо е толкова трудно да се говори за тези неща, които хората обикновено предпочитат да запазят за себе си. Хъх. Нима е по-лесно да се разсъждава на политически теми и други такива, а за това...не. Има толкова много въпроси, на които всеки сам може да си даде отговор. Аз имам толкова много въпроси, на които още търся отговор...мисля, че има нещо общо с огромното ми любопитство. Хаха. Аз за себе си имам някакви отговори, а вие?! Надявам се, че поредното писание на тази тема, ще ви накара отново да се замислите, защо подминавате тези незабележими жестове и тихо казани думички, които всъщност имат не толкова незабележимо значение. Прошепнете си едно плахичко "Добре...може би, да..." и продължете деня си, но не забравяйте, че някъде там винаги има някой, който си мисли за вас, усмихва се при чуването на вашето име, прави и невъзможното за вас, и се молете да не сте го подминали ей така!


Толкова много неща исках да кажа още, но забравих какви. Толкова много мисли се блъскат в съзнанието ми, толкова много мисли. Хайде някой деруг ден сигурно пак ще ми дойдат на гости, е тогава(да се надяваме) няма да ги забравя. :)


Мисля, че вече взех много да мисля, и мисля да приключвам за тази вечер. Време е да зъбия пак на баладките и песничките със смисъл и значение...защото все пак да не забравяме, че ми е кофти :рр


Айде, драги читатели, до писане! :))


Чао-бао!


2 коментара:

Мимка каза...

И пак ще кажа евала! Точно най-малките неща значат най-много и е жалко, като ги пренебрегваме! А ти недей забива на баладки и тъжни песнички със смисъл и значение, усмихни се и кажи, че всичко е ок, дори да не е :)

Unknown каза...

Колкото и да се старая да оставя смислен коментар знам че това няма да се случи затова просто балгодаря за усмивката изгряла на лицето ми след като прочетох написаното =)