In the brightest hour
Of my darkest day
I realized What is wrong with me
Can't get over you
Can't get through to you
It's been a helter-skelter, romance from the start
Take these memories
That are haunting me
Of a paper man cut into shreds
By his own pair of scissors
He'll never forgive her...He'll never forgive her...
[CHORUS]
Because days come and go!
But my feelings for you are forever
Because days come and go.
But my feelings for you are forever
Sitting by a fire
On a lonely night
Hanging over from another good time
With another girl... Little dirty girl
You should listen to this story of her life
You're my heroine-In this moment I'm lonely
fullfilling my darkest dreams
All these drugs, all these women
I'm never forgiving...this broken heart of mine
[CHORUS]
Because days come and go!
But my feelings for you are forever
Because days come and go.
But my feelings for you are forever
One last kiss...
Before I go...
Dry your tears...
It is time to let you go...
One last kiss(One last kiss)
Before I go(Before I go)
Dry your tears(Dry your tears)
It is time to let you go...
Because days come and go!
But my feelings for you are forever
Because days come and go.
But my feelings for you are forever
One last kiss(One last kiss)
Before I go(Before I go)
Dry your tears(Dry your tears)
It is time to let you go...
One last Kiss...
Before I go...
Dry your tears...
It is time to let you go...
One Last Kiss.
вторник, 28 октомври 2008 г.
четвъртък, 9 октомври 2008 г.
Пише ми се, пише ми се, пише ми сееееееееееее! ☺
Както казах днес на една приятелка - реших да пиша за днешните модерни технологии. И по-точно дали са полезни или не.
Аз смятам, че въобще не са полезни, ама въобще... И въпреки това ни трябват всеки ден, всеки час. Хъх. Странно, нали?! Обаче вредата им е все по-голяма от ден на ден и все повече се забелязва това у хората. Когато се разхождам и чувам деца, много по-малки от мен, вече да използват редовните съкращения OMG, OMFG, LOL, ROFL и т.н. И все повече думи от английския навлизат в ежедневието ни. Не че самата аз не се усещам как затъвам в тях, но това са малки деца, които не би трябвало да прекарват хубавите си детски години затворени в света на интернет и високите комуникации, чатейки, обменяйки коя от коя по плашещите си снимки, на които изглеждат като 20-годишни порно актриси.
С всеки изминал ден хората губят човешкото в себе си, губят връзката по между си, независимо че са с много по-бърз и качествен интернет, хах. Преди нямаше проблем да изтичаш до приятеля си, че и до другия, и до другия и да събереш целия квартал на площадката и просто да покиснете заедно... Сега вече всичко се урежда по Skype, ICQ, по мобилните. Ако не драснеш един час на скайп-ето, не може! -_-
Все повече момичета и момчета, но най-вече момичета се оплакват "Офф дебела съъм, тая поличка не ми става вечееее..." Емии как да става, като по цял ден си залепнала на тоя компютър! Спомнете си момичета кога е бил последния път когато сте го мръднали тоя задник и сте го закарали в парка да потича? Или пък си мислят "Ама аз ся толкова ли съм грознааа, тоя що не ми пишеее." Забога...тъпо ее! Общуването между хората се разваля, разпада се! Хора осъзнайте се! Никой вече свободно не може да си общува като преди, днескашната младеж има все повече и повече комплекси...и всичко е заради тия виртуални комуникации, невъзможността да видиш човека срещу тебе, да погледнеш в очите му - прозореца към душата му. Не можеш да видиш реакциите му, да усетиш парфюма му, да го докоснеш, всичко е толкова изкуствено!
Да, добре. ще си кажете "Е дааа, ама тия неща са и полезни - улесняват живота ни!" Е да, ама преди като ги е нямало нима хората не са живяли пълноценно?! Хубаво е, че в днешно време имаш връзка със света, но не е хубаво да се прекалява... защото всяко нещо, с което се прекали, е вредно.
Днес по света има толкова повече болни хора, толкова повече затлъстяване при децата, толкова повече тъйни лица се виждат. Уж улесняват живота ни, а само го затормозяват. х.х
И най-тъпото е, че сега аз именно на компютър пиша тези неща...:/ Бих могла и на листче да си изразя мислите, не е там проблема, но листчето би си останало само за мен...а аз някакси обичам да изказвам мнението си, особено когато имам какво да кажа на света. Само дето аз не съм вманиачена, не седя по 23 часа и не си пиша с непознати и да им пращам снимките си снимани отгоре, или в огледалото, както е сега модата.
Не знам защо реших именно за това да пиша сега, като съм в добро настроение, но както и да е. Мисля да спирам и да си лягам.
Айде онлайн народе, чао и до писане. :)
Skillet - Falling inside the black ♫♪
сряда, 1 октомври 2008 г.
Rob Thomas - Little Wonders Plain White T's - Hey there Delilah ♫ ♪ ♫
Такааааааааам, добра вечер all! :)
Пише ми се, и то много. Просто тия двете песнички адски ме натъжават, но в същото време адски много ме карат да искам да пиша. Хихи. Ама не знам как да започна, е както и да е, ще почна все някакси.
Почвам!!!
Един хубав слънчев ден осъзнах, че малките неща са от най, ама най-голямо значение в мимолетното ни съществуване на тази земя, като индивидите, които сме; като образите, които сме си изградили. Всеки си е сам за себе си уникат, но любовта, нежността, добротата, хубавите моменти, прекрасните неща в живота, не подминават никого. И слава богу! Представете си деня си без нито една усмивка, нито една прегръдка, била тя и от не толкова близък приятел, без нито една мила дума, без нито един малък жест на доброто у хората. Ми че то това си е живо самоубийство. Не знам за вас, ама аз не бих издържала. И знам, че много хора не оценяват малките жестове, но те също така и не оценяват това, че един ден тях просто може да ги няма вече. Едва тогава ще осъзнаят каква е била стойността на това, което са имали. Защото човека е такова животно, че се замисля над всичко, едва когато го загуби. И всеки знае това, но никой не прави нищо по въпроса. Човека винаги изисква доказателства за всичко. Винаги чака да бъде наказан, за да се стегне. Винаги чака ли, чака...вечно нещо чака, на нещо се надява. Губи се смисъла и красотата на живота, просто защото той се превръща в едно безкрайно чакане. Колко безмислено е това?!
Nevermind, та за малките неща в живота. Еми какво да ви кажа, то вие всички сте го изпитвали онова хубавото чувство, когато видите мил човек да ви се усмихне на опашката в магазина, или когато скъп приятел ви направи мъничък комплимент, било то и за нещо едва забележимо, или когато слънцето пече толкова ярко, докато вървите, че е необходимо да си затворите очите, но въпреки това усещате нежното докосване на лъчите и си мислите: "Боже, колко е приятно...". Усещали сте и аромата на дъжд, който така отчаяно искате да запечатате, но е невъзможно; забелязвали сте малките промени някъде някога си, които никой друг не би забелязал. И всякакви други такива мънички радости на живота. Но, чесно, замислялили сте се някога защо ги има, защо в повечето случаи не ги забелязвате, защо се наричат "мънички" неща, като някой значат много, и такива мити работи. Не, нали?...Предполагам, че отговора на повечето поне е "не", защото за всичките ми години съществуване и всичките ми момчета познати, непознати, приятели и не чак толкова, само едно единствено ми каза "да....замислял съм се..." и ми благодари, че съм му доверила тези мои мисли и емоции, че сме се разкрили един пред друг...забога защо е толкова трудно да се говори за тези неща, които хората обикновено предпочитат да запазят за себе си. Хъх. Нима е по-лесно да се разсъждава на политически теми и други такива, а за това...не. Има толкова много въпроси, на които всеки сам може да си даде отговор. Аз имам толкова много въпроси, на които още търся отговор...мисля, че има нещо общо с огромното ми любопитство. Хаха. Аз за себе си имам някакви отговори, а вие?! Надявам се, че поредното писание на тази тема, ще ви накара отново да се замислите, защо подминавате тези незабележими жестове и тихо казани думички, които всъщност имат не толкова незабележимо значение. Прошепнете си едно плахичко "Добре...може би, да..." и продължете деня си, но не забравяйте, че някъде там винаги има някой, който си мисли за вас, усмихва се при чуването на вашето име, прави и невъзможното за вас, и се молете да не сте го подминали ей така!
Толкова много неща исках да кажа още, но забравих какви. Толкова много мисли се блъскат в съзнанието ми, толкова много мисли. Хайде някой деруг ден сигурно пак ще ми дойдат на гости, е тогава(да се надяваме) няма да ги забравя. :)
Мисля, че вече взех много да мисля, и мисля да приключвам за тази вечер. Време е да зъбия пак на баладките и песничките със смисъл и значение...защото все пак да не забравяме, че ми е кофти :рр
Айде, драги читатели, до писане! :))
Чао-бао!
Такааааааааам, добра вечер all! :)
Пише ми се, и то много. Просто тия двете песнички адски ме натъжават, но в същото време адски много ме карат да искам да пиша. Хихи. Ама не знам как да започна, е както и да е, ще почна все някакси.
Почвам!!!
Един хубав слънчев ден осъзнах, че малките неща са от най, ама най-голямо значение в мимолетното ни съществуване на тази земя, като индивидите, които сме; като образите, които сме си изградили. Всеки си е сам за себе си уникат, но любовта, нежността, добротата, хубавите моменти, прекрасните неща в живота, не подминават никого. И слава богу! Представете си деня си без нито една усмивка, нито една прегръдка, била тя и от не толкова близък приятел, без нито една мила дума, без нито един малък жест на доброто у хората. Ми че то това си е живо самоубийство. Не знам за вас, ама аз не бих издържала. И знам, че много хора не оценяват малките жестове, но те също така и не оценяват това, че един ден тях просто може да ги няма вече. Едва тогава ще осъзнаят каква е била стойността на това, което са имали. Защото човека е такова животно, че се замисля над всичко, едва когато го загуби. И всеки знае това, но никой не прави нищо по въпроса. Човека винаги изисква доказателства за всичко. Винаги чака да бъде наказан, за да се стегне. Винаги чака ли, чака...вечно нещо чака, на нещо се надява. Губи се смисъла и красотата на живота, просто защото той се превръща в едно безкрайно чакане. Колко безмислено е това?!
Nevermind, та за малките неща в живота. Еми какво да ви кажа, то вие всички сте го изпитвали онова хубавото чувство, когато видите мил човек да ви се усмихне на опашката в магазина, или когато скъп приятел ви направи мъничък комплимент, било то и за нещо едва забележимо, или когато слънцето пече толкова ярко, докато вървите, че е необходимо да си затворите очите, но въпреки това усещате нежното докосване на лъчите и си мислите: "Боже, колко е приятно...". Усещали сте и аромата на дъжд, който така отчаяно искате да запечатате, но е невъзможно; забелязвали сте малките промени някъде някога си, които никой друг не би забелязал. И всякакви други такива мънички радости на живота. Но, чесно, замислялили сте се някога защо ги има, защо в повечето случаи не ги забелязвате, защо се наричат "мънички" неща, като някой значат много, и такива мити работи. Не, нали?...Предполагам, че отговора на повечето поне е "не", защото за всичките ми години съществуване и всичките ми момчета познати, непознати, приятели и не чак толкова, само едно единствено ми каза "да....замислял съм се..." и ми благодари, че съм му доверила тези мои мисли и емоции, че сме се разкрили един пред друг...забога защо е толкова трудно да се говори за тези неща, които хората обикновено предпочитат да запазят за себе си. Хъх. Нима е по-лесно да се разсъждава на политически теми и други такива, а за това...не. Има толкова много въпроси, на които всеки сам може да си даде отговор. Аз имам толкова много въпроси, на които още търся отговор...мисля, че има нещо общо с огромното ми любопитство. Хаха. Аз за себе си имам някакви отговори, а вие?! Надявам се, че поредното писание на тази тема, ще ви накара отново да се замислите, защо подминавате тези незабележими жестове и тихо казани думички, които всъщност имат не толкова незабележимо значение. Прошепнете си едно плахичко "Добре...може би, да..." и продължете деня си, но не забравяйте, че някъде там винаги има някой, който си мисли за вас, усмихва се при чуването на вашето име, прави и невъзможното за вас, и се молете да не сте го подминали ей така!
Толкова много неща исках да кажа още, но забравих какви. Толкова много мисли се блъскат в съзнанието ми, толкова много мисли. Хайде някой деруг ден сигурно пак ще ми дойдат на гости, е тогава(да се надяваме) няма да ги забравя. :)
Мисля, че вече взех много да мисля, и мисля да приключвам за тази вечер. Време е да зъбия пак на баладките и песничките със смисъл и значение...защото все пак да не забравяме, че ми е кофти :рр
Айде, драги читатели, до писане! :))
Чао-бао!
Абонамент за:
Публикации (Atom)