Hey all of you out there!
От меееееееееееееееееееееееееееееега много време не съм писала нищо. Малко ми залипсва. Пък и се случиха някой тъпотии, които ме накараха да седна и да пиша пак.
Осъзнах, че когато нещата вървят (или поне ти така си мислиш) не се сещам да седна и да напиша нещо положително и хубаво и изпълнено с радост, но винаги когато ми е кофти сядам и се самоизмъчвам с писане. Тъпо. How desperate is that?! И не мога да разбера защо става така. Хъх.
И такаааа, пак да ви занимавам с банални любовни тъпотии, не мисля. Не че не ги има, ооо има ги и то какви. Просто не ми се говори за това. Май.
Знаете ли, че на света има много хора, някой като вас, някой напълно различни от вас, и всички търсят едно - приятели. Е да, като чуете приятели, всеки от вас си представя хубавите моменти и зъбавленията. Но истината е, че приятелите не са само хора, с които да излезеш да се напиеш и после да не помниш, или хора с които излизаш, защото не ти се седи сам в петък вечер, или хора с които просто обикаляш някъде си, някога си. Приятел е този човек, който те обича до безкрай такъв какъвто си, обича да си губи времето с теб, и най - важното не го е срам да е с теб, обича просто да седите на някоя пейка и да се лигавите до безкрай, обича да те запознава с важните за него хора, и не го е срам от теб, обича да те информира дори за най - малките неща, обича да ти се оплаква с часове и после да каже - " хайде на някъде.", обича да ти пише без причина, обича да ти дава неща без причина, просто защото си ти, обича да те хвали дори когато косата ти е ужасна или изглеждаш като премазан охлюв, обича да сте само двамата, но и обича да сте много хора, защото ти ще си там, обича да те обича и не му пука да го показва. Аз мисля, че за последното лято осъзнах, че наистина има и такива хора, защото до преди това си бях мислила, че те съществуват само по филмите, но не е така. Осъзнах кои са истинските ми приятели, и кои - хора с които просто обичам да прекарвам време ей така понякога. Осъзнах, че за да ти стане един човек истински приятел, не е нужно много време. Приятелите просто се намират, не се създават. И приятелите са нещо много важно, без което никой човек не може. Мисля, че схванахте идеята. Аз съм щастлива, че познавам тези хора, които познавам и наричам приятели. Знам, че винаги има някой там навън, който е готов да излезе в 5 часа сутринта, само защото съм казала - " не се чувствам добре". Обичам всичките си приятели и знам, че не бих оцеляла в този свят, изпълнен с лъжи, недоизказани мисли, тревоги, мъчения, преструвки, манипулации и човешка простотия.
И така, не знам защо реших да пиша именно за това, но се радвам, че го направих. И мисля утре пак да седна да попиша, не защото ще ми е кофти, а просто защото искам.!
Чао от мен и се пазете, хора! :]
неделя, 28 септември 2008 г.
Какво им става на хората днес?!
Всеки бърза за някъде, вечно закъснели…всички откачили, крещят, карат се, спорят…шофьори, незнаещи къде се намират свирят на минувачи ей така без причина, наконтени момичета и момчета зяпат по-различните от тях като паднали от Марс…някой ще кажат “това е живота” , но за бога не трябва да е така…защо бързаме…да си отидем по-скоро от този свят, защото на някой хора просто не им се и диша дори…или правим всичко двойно по-бързо, за да можем да изживеем колкото се може по-много неща…”по-пълноценно”…Хора осъзнайте се, забавете малко! Хубавите неща изискват време…било то и малко повече от нормалното.Мисля че ако не бързахте толкова, нямаше да правите грешчици, които допълнително да ви бавят, да закъснявате сутрин за работа или училище…да не сте навреме за каквото и да е било! Което допълнително да допринася за стреса и изкарването му на други хора, които от своя страна на други, те на други и така всички хем развалят отношения, хем настроениe, връзки…семейства… и какво ли още не.Ако правехме повече компромиси един към друг нямаше да има дори толкова спорове и караници.Бъдете хора! Усмихвайте се, дори когато ви е тежко, подавайте ръка в нужда, дарявайте с прегръдка близките хора, те го заслужават! Запомнете и на вас ще ви се наложи някой да застане на ваша страна при необходимост :]
Вижте за шофьорите нямам думи…и обяснение всъщност! Или са много стресирани, или просто нещо им прищраква мозъка…ако някой може да ми обясни, да заповяда!
Не знам дори защо седнах да пиша това, но имах нужда да изкарам мислите си наяве…да споделя с някого, пък било то и компютъра! J
Е толкова беше…другия път повече. :РрР
Ваша А. ♥
Всеки бърза за някъде, вечно закъснели…всички откачили, крещят, карат се, спорят…шофьори, незнаещи къде се намират свирят на минувачи ей така без причина, наконтени момичета и момчета зяпат по-различните от тях като паднали от Марс…някой ще кажат “това е живота” , но за бога не трябва да е така…защо бързаме…да си отидем по-скоро от този свят, защото на някой хора просто не им се и диша дори…или правим всичко двойно по-бързо, за да можем да изживеем колкото се може по-много неща…”по-пълноценно”…Хора осъзнайте се, забавете малко! Хубавите неща изискват време…било то и малко повече от нормалното.Мисля че ако не бързахте толкова, нямаше да правите грешчици, които допълнително да ви бавят, да закъснявате сутрин за работа или училище…да не сте навреме за каквото и да е било! Което допълнително да допринася за стреса и изкарването му на други хора, които от своя страна на други, те на други и така всички хем развалят отношения, хем настроениe, връзки…семейства… и какво ли още не.Ако правехме повече компромиси един към друг нямаше да има дори толкова спорове и караници.Бъдете хора! Усмихвайте се, дори когато ви е тежко, подавайте ръка в нужда, дарявайте с прегръдка близките хора, те го заслужават! Запомнете и на вас ще ви се наложи някой да застане на ваша страна при необходимост :]
Вижте за шофьорите нямам думи…и обяснение всъщност! Или са много стресирани, или просто нещо им прищраква мозъка…ако някой може да ми обясни, да заповяда!
Не знам дори защо седнах да пиша това, но имах нужда да изкарам мислите си наяве…да споделя с някого, пък било то и компютъра! J
Е толкова беше…другия път повече. :РрР
Ваша А. ♥
Любов и още нещо…
Така, днес реших да поговоря ( или по-скоро попиша) за любовта, вдъхновена както винаги от “Секса и града” и живота около мен!
Днес се замислих съществува ли истинската любов в най-чистата й форма, съществува ли любовта от пръв поглед и въобще съществуват ли всички тези неща от филмите?! И ако “да” защо се случват само на някой хора…или може би се случват на всички, но повечето са погълнати в проблеми и самосъжаление и “чудесата” просто отминават, отлитайки при други хора, нуждаещи се от тях. Не знам!
Колко би било прекрасно просто сутрин на път за училище, работа, на път за поредната среща в кафето, да се блъснеш в някого и в тази 1 секунда да осъзнаеш, че си срещнал перфектния човек за теб. Или просто да кажеш на близък приятел “Обичам те!” и това да са единствените думи, довели до щастливото “Завинаги заедно…” , но в живота не става така! Има прекалено много други хора, прекалено много други събития, прекалено много “неподходящи моменти”. Сложих го в кавички, защото, замислете се, кой може да каже кой момент е правилен и кой не е. За всеки е различно! Но това е друга тема. Да се върнем към темата: любов, любов и още малко любов!
Аз, лично, вярвам, че нещата от малкия екран могат да се видят в днешно време и то не рядко, стига да ги търсиш, да не се отказваш от живота, защото ако му обърнеш гръб, той ще спре да ти изпраща предизвикателства и рано или късно съществуването ти, макар и не буквално, ще спре!
Мисля, че е хубаво от време на време просто да спреш и да се замислиш над това какво си направил, какво не си, какво ще и как! Не е нужно да се обвиняват други хора за собствените ни грешки. Първо трябва да се огледаме преди да оглеждаме другите!
Хора, живейте си живота, кефете се на макс и не забравяйте да обичате, за да бъдете обичани.
Чао-бао :]
Така, днес реших да поговоря ( или по-скоро попиша) за любовта, вдъхновена както винаги от “Секса и града” и живота около мен!
Днес се замислих съществува ли истинската любов в най-чистата й форма, съществува ли любовта от пръв поглед и въобще съществуват ли всички тези неща от филмите?! И ако “да” защо се случват само на някой хора…или може би се случват на всички, но повечето са погълнати в проблеми и самосъжаление и “чудесата” просто отминават, отлитайки при други хора, нуждаещи се от тях. Не знам!
Колко би било прекрасно просто сутрин на път за училище, работа, на път за поредната среща в кафето, да се блъснеш в някого и в тази 1 секунда да осъзнаеш, че си срещнал перфектния човек за теб. Или просто да кажеш на близък приятел “Обичам те!” и това да са единствените думи, довели до щастливото “Завинаги заедно…” , но в живота не става така! Има прекалено много други хора, прекалено много други събития, прекалено много “неподходящи моменти”. Сложих го в кавички, защото, замислете се, кой може да каже кой момент е правилен и кой не е. За всеки е различно! Но това е друга тема. Да се върнем към темата: любов, любов и още малко любов!
Аз, лично, вярвам, че нещата от малкия екран могат да се видят в днешно време и то не рядко, стига да ги търсиш, да не се отказваш от живота, защото ако му обърнеш гръб, той ще спре да ти изпраща предизвикателства и рано или късно съществуването ти, макар и не буквално, ще спре!
Мисля, че е хубаво от време на време просто да спреш и да се замислиш над това какво си направил, какво не си, какво ще и как! Не е нужно да се обвиняват други хора за собствените ни грешки. Първо трябва да се огледаме преди да оглеждаме другите!
Хора, живейте си живота, кефете се на макс и не забравяйте да обичате, за да бъдете обичани.
Чао-бао :]
Абонамент за:
Публикации (Atom)