неделя, 28 септември 2008 г.

Ей така, защото...

Hey all of you out there!

От меееееееееееееееееееееееееееееега много време не съм писала нищо. Малко ми залипсва. Пък и се случиха някой тъпотии, които ме накараха да седна и да пиша пак.
Осъзнах, че когато нещата вървят (или поне ти така си мислиш) не се сещам да седна и да напиша нещо положително и хубаво и изпълнено с радост, но винаги когато ми е кофти сядам и се самоизмъчвам с писане. Тъпо. How desperate is that?! И не мога да разбера защо става така. Хъх.
И такаааа, пак да ви занимавам с банални любовни тъпотии, не мисля. Не че не ги има, ооо има ги и то какви. Просто не ми се говори за това. Май.
Знаете ли, че на света има много хора, някой като вас, някой напълно различни от вас, и всички търсят едно - приятели. Е да, като чуете приятели, всеки от вас си представя хубавите моменти и зъбавленията. Но истината е, че приятелите не са само хора, с които да излезеш да се напиеш и после да не помниш, или хора с които излизаш, защото не ти се седи сам в петък вечер, или хора с които просто обикаляш някъде си, някога си. Приятел е този човек, който те обича до безкрай такъв какъвто си, обича да си губи времето с теб, и най - важното не го е срам да е с теб, обича просто да седите на някоя пейка и да се лигавите до безкрай, обича да те запознава с важните за него хора, и не го е срам от теб, обича да те информира дори за най - малките неща, обича да ти се оплаква с часове и после да каже - " хайде на някъде.", обича да ти пише без причина, обича да ти дава неща без причина, просто защото си ти, обича да те хвали дори когато косата ти е ужасна или изглеждаш като премазан охлюв, обича да сте само двамата, но и обича да сте много хора, защото ти ще си там, обича да те обича и не му пука да го показва. Аз мисля, че за последното лято осъзнах, че наистина има и такива хора, защото до преди това си бях мислила, че те съществуват само по филмите, но не е така. Осъзнах кои са истинските ми приятели, и кои - хора с които просто обичам да прекарвам време ей така понякога. Осъзнах, че за да ти стане един човек истински приятел, не е нужно много време. Приятелите просто се намират, не се създават. И приятелите са нещо много важно, без което никой човек не може. Мисля, че схванахте идеята. Аз съм щастлива, че познавам тези хора, които познавам и наричам приятели. Знам, че винаги има някой там навън, който е готов да излезе в 5 часа сутринта, само защото съм казала - " не се чувствам добре". Обичам всичките си приятели и знам, че не бих оцеляла в този свят, изпълнен с лъжи, недоизказани мисли, тревоги, мъчения, преструвки, манипулации и човешка простотия.
И така, не знам защо реших да пиша именно за това, но се радвам, че го направих. И мисля утре пак да седна да попиша, не защото ще ми е кофти, а просто защото искам.!
Чао от мен и се пазете, хора! :]

1 коментар:

Мимка каза...

Евала, много хубави писаници :) Love ya :P