Бляляляляляля!

I'mbackagain!

Такам де. Абе някога да ви се е случвало да се чувствате сякаш сте в напълно непознат свят. Въобще да не можете да познаете нищо около вас, дори самите вие да не можете да се познаете...да се чувствате не на място, да се чувствате сами на света, пълни с празнота, тъга дори. Да не знаете както да очаквате от самите себе си. Да сте оплашени. Нима света се променя толкова бързо?! Може би. А може би не е бързо, може би човек не е приспособен да реагира бързо и забравя да премине напред, спира се в един период от времето и се надява да е така завинаги. За добро или лошо.
Не може. И да искаш, не може. И никога няма да може. Света се върти, дните идват и си отиват. Хората се променят, живота се променя...Move on! Трудно, но не невъзможно.
Има дни, в които всичко е криво, ужасно...понякога тези дни преминават в семици...и повече. Но преодоляването им не е невъзможно. Нужна е капчица надежда! И това може да е всяко едно нещо около нас.
Не знам...страшно е да откриеш другата, непозната половина в себе си....онази която не си познавал до сега, онази която те плаши, онази която за добро или лошо не можеш да контролираш...онази другата, тъмната. Но всеки има своята малка тайна.
По - лошо е ако обаче тръгнеш да се променяш самия ти заради кефа на някой друг. Вярно е, че всеки се влияе от някого и да променяме се малко или много. Но не трябва коренно. Воля, воля и пак воля е необходима, за да останем такива каквито сме. Всеки е сам за себе си уникат. И ти си това, което си! Факт! Следвай себе си, не върви в стъпките на другите, направи свои! Остави част от себе си на този свят, втори живот няма да имаш...изгубените години не се завръщат! Веднъж си на 5....16....20....50....веднъж...12 месеца...и това е край!
Не знам и аз какво пиша, защото тези дни е тотална каша в главата ми, имам мега много неща да кажа, а нямам време, възможност...забравям дори. Чувствам се безсилна пред времето...Dust in the wind, we're just dust in the wind.
Незавършено.